Общ молебен и водосвет ще се състои на 15 септември 2011 г. от 8.30ч. в храм “Св. Иван Рилски” по инициатива на Духовния обществен съвет и Община Перник.
От тази година изискването на Министерството на образованието, младежта и науката за едновременно откриването на учебните занятия във всички училища вече не е задължително, затова всеки директор, който прецени за важно и необходимо, може да покани свещеник за откриването на учебната година, каквато е и молбата на организаторите.
В повечето православни държави в това отношение има традиция, а в съседна Гърция учебната година не може да започне без обща молитва. Източноправославното вероизповедание е традиционната религия за България и така е записано в конституцията на страната. Нека в този ден спазим традицията в нейната пълнота и смисъл!
Обществото ни преживява, освен финансова, дълбока духовна и ценностна криза. Това особено тежко се отразява върху децата, затова всички отговорни възрастни са длъжни да направят необходимото така, че децата да се укрепят в доброто и да имат спокоен, смислен и благословен живот.
Днес българското семейство до голяма степен вече не е “домашна църква”. Българското училище е светско и години наред политиците не намират воля и смисъл от изучаване на Божиите закони в редовни часове. Обществото ни е бездуховно и до голяма степен безразлично към бедата на другия. Деца убиват деца. Възрастни посягат на рожбите си. Познанието и любовта между човеците не са ценност… Нека този път, в началото на учебната година, деца, родители и учители – заедно, молитвено да се обърнат към Бога за милост, помощ и закрила. Обредите на водосвета и молебена, освен външно служене, са и път към извисяване в духовното на нашите деца. Божието благоволение се получава, когато се помолим за Него в сърцата си. „Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно” (Мат. 19:14)
Някога в българското училище часовете са започвали с „Отче наш”. През 1942 г. лично тогавашният министър на просвещението проф. Борис Йоцов написал текст на „Молитва за България”. Тя била въведена в училищата и се произнасяла наизуст, а в окръжното, с което била разпространена, било подчертано: “Времената, в които живеем, изискват неотменно от всеки българин да има дълбока вяра в силата и успеха на нашия народ. Това важи особено много за нашите деца и нашите младежи. В техните души трябва да гори винаги образа на Родината. Учениците трябва да стават и лягат с мисълта за нейното безсмъртие и историческо предназначение в света. Тая мисъл трябва да бъде молитва за щастието на Родината.”
Нека и ние да помогнем с обща молитва за Божия благодат над децата ни!