Дискусия на тема "Младите хора – двигател на развитието..

ДИСКУСИЯ НА ТЕМА "МЛАДИТЕ ХОРА – ДВИГАТЕЛ НА РАЗВИТИЕТО НА МЕСТНАТА ОБЩНОСТ"

Институт Разум и община Перник проведоха дискусия на тема „Младите хора – двигател на развитието на местната общност”.

Инициативата е част от проект на Институт РАЗУМ, който цели да повиши младежката гражданска активност и участие за развитие на местната общност, да подпомогне преодоляването на трудностите и предизвикателствата пред младежката заетост в България чрез осъществяване на структуриран диалог със заинтересованите страни. Проектът се финансира от Балканския тръст за демокрация.

По време на дискусията бяха представени данни от проучване сред студенти, което се провежда по проекта за това какви фактори определят избора на населено място за реализация.

На срещата присъстваха Александър Политов, директор на Институт РАЗУМ, Росица Янакиева, кмет на община Перник и Кристиан Вигенин, член на Европейския парламент.

В резултат на дебатите бяха изведени конкретни предложения, с които да бъде актуализирана стратегията за младежка политика на община Перник.

ИНСТИТУТ РАЗУМ

София 1463, бул.„Патриарх Евтимий” 92, тел / факс: (02) 952 6664,

e-mail: razuminstitute@razum.org ; www.razum.org

Институт РАЗУМ е създаден през 2003 г., за да подпомага разпространяването на модерни теоретични знания и практики за развитието на държавата, нейните институции и гражданското общество, както и да стимулира обществен дебат за постиженията и предизвикателствата пред демокрацията в България. Институт РАЗУМ работи по проекти свързани с провеждане на изследвания и обучения, и изготвяне на анализи. Нашите основни дейности са в сферата на политическите изследвания, гражданското общество и образованието, както в България, така и в региона на Югоизточна Европа. В последно време приоритет за Института са образователните и младежките политики. Част от дейността на Института е издаването на теоретично списание за политика и култура РАЗУМ, в което се публикуват теоретични анализи и прогнози на български автори и актуални преводни материали. Освен списанието, издателската дейност на Института включва публикуването на книгите Дневници на Учредителното събрание от 1879 г. под съставителството на Веселин Методиев, Студен мир: новият империализъм на Русия на Януш Бугайски и Европейската съвест и тоталитаризмът: дискусии и исторически извори.

Настоящата дискусия е част от проект „Младите хора – посредници на промяната в обезлюдяващите се общности ”. Той цели да повиши младежката гражданска активност и участие за развитие на местната общност, да подпомогне преодоляването на трудностите и предизвикателствата пред младежката заетост в България чрез осъществяване на структуриран диалог със заинтересованите страни. Проектът се стреми да разкрие основните проблеми, пред които са изправени младите хора от малките общини и да установи ефикасен и ефективен публичен консултативен процес на участие, водещ до разработването и изпълнението на съответни общински младежки стратегии за справяне с миграцията.

Основните цели на проекта включват: 1) да подпомогне партньорство в общността между местната власт и администрацията, местните средства за масови комуникации, местния бизнес и младежките НПО; 2) да подпомогне създаването или актуализирането на местни младежки стратегии с участието на всички заинтересовани страни; 3) да сподели и разпространи информация за добрите практики по отношение на младежките местни политики, базирани на научените уроци и да позволи измерването на опита в други градски райони.

Основните проектни дейности са: 1) анализиране на предизвикателствата пред младежта в 4 типични общини: областен център, малка община, община с ромско население; община със сезонна икономика; 2) разработване на въпросник и провеждане на проучване със студенти в няколко български университета, за да се установи какво може да ги мотивира да се завърнат в своите  общини; 3) организиране на 4 публични дискусии на местно ниво по темата за младежката политика. Фокусът на дискусиите ще бъде как да се разработят местни младежки политики, които да са насочени към всички млади хора на местно равнище; 4) подпомагане на изработването на 4 местни, младежки стратегии; 5) разработване на финален оценъчен доклад с добри практики и предизвикателства; 6) разпространение на доклада и насоки с добри практики.

Първата дискусия по проекта, озаглавена „Младите хора – двигател на развитието на местната общност”, се провежда в град Перник на 25 юни (петък). По време на дискусията ще бъдат представени данните от проучването сред студенти, което се проведе по проекта за това, какви фактори определят избора на населено място за реализация. Идеите, които се генерират по време на обсъжданията, ще послужат за актуализиране на общинската младежка стратегия.

Допълнителна и по-подробна информация за Институт РАЗУМ и неговите дейности можете да намерите на неговата интернет страница http://www.razum.org.

Анкета : Реализацията на студентите от малките и средни общини

Цел: Да провери нагласите на младите хора от средни и малки населени места, които в момента учат в университети в София и в други големи университетски градове, дали са склонни да се установят да работят и живеят в малки общини, какви са очакванията им, притесненията им, какво биха искали да се случи в тези населени места.

Обхват: Анкетата обхвана 151 студенти от 8 университета в три града (СУ, ТУ, НБУ, УНСС, ВТУ, УАГС, Шуменски у-т, Великотърновски у-т, Театрален колеж), на възраст от 18 до 30 години, като повечето са между 18 и 25 години.

Период на провеждане: 20 май – 15 юни, 2010 г.

Профил: Студентите учат различни специалности – 37, сред които икономика, финанси, политология, право, педагогика, публична и бизнес администрация, филологии, архитектура, стопанско управление, актьорско майсторство, екология и др.

Анкетираните студенти са родени предимно в общини с население около 60 000 жители (50%), в общини с население между 10 000 и 60 000 (36%), а останалите са от малки общини под 10 000 жители. 60% от анкетираните са жени, а 40% – мъже.

Резултати:

Почти 50% от младите хора не искат да се върнат в родните си населени места след дипломиране, като някои са категорични, а други смятат това за по-вероятното развитие на нещата. 30% са склонни да се върнат, а около 15% се колебаят.

Онова, което прави малките и средните населени места привлекателни, е най-вече сигурността и спокойствието (19%), там младите хора имат подкрепата на семейството си (17%), а за част от респондентите (15%) там има и повече възможности за професионална реализация. Тук се има предвид най-вече семеен бизнес, както и позиции, за които има по-малко конкуренция, отколкото в големите градове. В по-малките населен места се оценява също така и чистата околна среда и възможностите, които тя предлага (10%).

На обратния полюс са причините младите хора да не искат да се установят да работят и живеят в малки и средни населени места. Тук позициите са много по-категорични, базирани на очакванията на образованите млади хора. На първо място е липсата на възможност за намиране на работа по специалността, добре платена работа, която да носи удовлетворение (64%). За някои от университетските специалности към това се добавят и допълнителни аргументи: „нямам възможност още сега да стартирам собствен бизнес, а и големите адвокатски кантори, в които мога да се науча, са в големите градове” (студент по право), „ще се откъсна от професионалното русло и тенденции” (студент по графичен дизайн), „в най-добрия случай че работя в някой интернет клуб” (студент по информатика).

Сред възпиращите фактори е и недостатъчно разнообразния социален живот в малките и средни населени места: по-ограничени възможности за прекарване на свободното време, за среща с други, непознати хора и култури (35%).

На трето място младите хора поставят фактори като достъп и качество на здравните услуги, образованието и транспорта, особено в по-малките населени места (31%). Тези мнения стават особено силни при семейните млади хора, които вече имат или им предстои да имат собствени деца.

Има и други причини, които обаче заемат по-малък дял, най-съществена сред които е, че според студентите в родните им населени места икономическата власт се държи от ограничен кръг хора и е невъзможно да успееш, ако не си от тях, докато големите градове са по-анонимни и по-пропускливи (18%). Споменати са също така естественото желание на младите да живеят самостоятелно, резерви към провинциалните нрави и др.

Интересно е, че според младите хора най-добрата възможност за професионална реализация в малките и средни общини е собственият бизнес (73%), следван на доста голяма дистанция от работа в държавната и местна администрация (49%) и от селското стопанство (38%). Това е важен резултат, който показва предприемаческа нагласа у младите хора – много оптимистичен факт за малките населени места, които имат нужда от тяхната „възобновяема енергия” за развитие.

На въпросите какво трябва да се направи, за да се привлекат младите хора в малките и средни общини преобладават предложения, свързани с подпомагане за стартиране на собствен бизнес, като има и редица конкретни предложения като стипендиантски, стажантски и менторски програми, консултации и обучения, привличане на стратегически инвестиции и създаване на стабилна и предвидима бизнес среда. Специално внимание се обръща на селското стопанство, туризма Споменават се и очакванията за намаляване на корупцията и зависимостта от фигури от подземния свят. Има и редица конкретни предложения, свързани с възможностите за самостоятелно жилище, местните данъци и такси, осъвременяване на услугите на местната администрация.

Втората група предложения са свързани с подобряването на градската среда и повишаване на стандарта на живот: канализация, улици, осветление, инвестиции в местното образование и здравеопазване, изграждане на площадки и паркове, справяне с проблема с бездомните кучета. Тук могат да се включат и препоръките да се пишат и печелят повече европейски проекти.

На трето място е групата идеи, свързани с културния и социалния живот, които разкриват желанието на младите хора да се чувстват част от големия свят и да се срещат с новото, непознатото, модерното. Конкретните предложения обхващат младежки обмени с други страни-членки на ЕС, музикални и културни фестивали, спортни зали и средства и условия за спорт.

Четвъртата група предложения засяга взаимоотношенията между хората в общността. Младите образовани търсят признание; очакват борба с предубежденията, че само неуспелите се връщат да живеят в родното си място; търсят разчупване на патриархалните нрави, искат да обикнат мястото, в което живеят, и да се идентифицират с него.

Младите хора показват значителна социална активност обратно на установената представа. Всички обхванати в анкетата млади хора са декларирали, че членуват поне в една организация, като преобладават интернет социалните мрежи, следвани от спортни клубове и клубове по интереси. Най-малък е броят на младежите, които членуват в политически партии (9) и в синдикати (4), но все пак от 151 анкетирани има и такива. Всички анкетирани младежи са участвали поне веднъж лично в обществено обсъждане по младежки теми, анкети, подписки, обществени кампании, работни групи, работа по проекти. Този ресурс и натрупан опит трябва да бъде използван разумно от местните власти, като не се забравя, че той създава и високи очаквания.

Всички респонденити са категорични, че младите хора трябва да участват с процесите на управление и вземане на решения на общинско и национално равнище, като подкрепят всички форми на участие: обществени обсъждания, анкети, младежки консултативни съвети, гласуване на избори. Изпъква очакването да има повече общински съветници под 30 години, както и да има повече форми на общуване, които не ги затрудняват като интернет форуми и социални мрежи.