В приемния ден на кмета /интервю/

В ПРИЕМНИЯ ДЕН НА КМЕТА

На всеки от нас му се иска Перник да стане по-прятно и удобно място за живеене. Липсват ни толкова много неща, за да почувстваме, че живеем в един хубав съвременен град. Забелязва се обаче, че малко по малко градът ни започна да се променя. Ремонтират се улици, пътища, появиха се нови хипермаркети, пооправи се центъра на града.

В амбициозната програма на кмета Росица Янакиева, са заложени
доста мащабни проекти като изграждането на индустриална
зона в Перник, оправяне на водопроводите, канализацията, уличната мрежа, четвъртокласните
пътища. Най-мащабната
визия за града е очертана в идеята за нов общоустройствен
план с обединяване на Перник с най-близките населени места. Този нов ареал ще даде възможност за ново жилищно строителство, нови икономически
зони в близост до магистралите
Люлин и Струма.
Мнозина смятат Янакиева за човек на действието, а не на приказките. Малък щрих към добре познатия образ на кмета прибавя нашия разговор в приемния
ден на общината. Опашката
пред вратата на кмета напомня на чакане пред кабинета
на джипито, защото всеки е дошъл с някакъв личен проблем.

Какви проблеми споделят с вас перничани,
за какво търсят съдействие? Сигурно
понякога чувате и странни молби?
Днес имаше 50 човека пред вратата, като всеки споделяше някакъв личен проблем, на който търси решение. Повечето
от посетителите искат съдействие
по въпроси, свързани с възстановяване
на земи и имоти. Това са все неща от 91-ва година и такъв проблем на даден гражданин, за да не е решен повече от 17 години, означава, че има сериозни обективни причини за това. В тези случаи по-скоро ми се налага да обясня, че има законови разпоредби, че е пропусната възможност по сдна или друга причина и гражданинът да разбере
това. Идват и хора със странни желания и искания. Например, не може човек да се дразни от това, че децата викат и играят.

Много хора сякаш свикнаха да критикуват? Вие обръщате ли внимание на критиките?
За мен винаги е било важно да зная какви нередности виждат хората. Не бих казала, че перничани са критикари,
по-скоро имат желание нещата край тях да се променят. Критериите им станаха по-високи. Последно време хората виждат, че в града се работи и всеки иска това да се случи на неговата улица, пред неговия дом, пред неговата
врата. Това е нормално и обяснимо. В нашия град дълги години по една или друга причина не са решавани проблемите,
свързани с инфраструктурата и социално-битовите условия. Всеки иска тези неща да се направят бързо, а това е свързано най-вече с финансовия ресурс.

Кое от нещата, които започнаха да се случват, лично вас най-много ви радва?
Оживлението в Перник….Това не е само мое мнение, казват го и перничани,
въпреки че, когато ежедневието ти минава тук, това по-трудно се усеща. Всички външни хора обаче забелязват това, виждат, че нещата се променят към по-добро. Това пък е основание за оптимизъм и повече амбиции.

Набелязахте сериозни цели в проектите за еврофондовете. Кое от всичко това най-много ви се иска да стане в града?
Всичко заложено в разработените над 20 проекта е важно- големия воден проект за водопровода и канализацията, изграждането на индустриалната зона, рехабилитацията на пътните артерии, обновяването на Двореца на културата и Детския комплекс, възстановяването на крепостта Кракра. Най-много ми се иска да възстановим театъра, защото
това е една от големите болки на Перник.

Трудно ли е под светлината на прожекторите?
Не ви ли липсва понякога анонимността?
Аз съм публична личност и повечето
от нещата дори в личен план, са обект на обсъждане. На показ са дори и някои съвсем елементарни нужди като това да отидеш например
в магазина да напазаруваш. Определено
понякога анонимността ми липсва, но пък това е въпрос на избор и аз не се отричам от него.
Твърде дълго време се занимавам с обществени дела. В началото бях много чувствителна към хорските приказки, към неуспехите, провалите.
Сега знам, че първо трябва да се подредят приоритетите и да се постигат. На по-заден план остават другите неща. Важно за мен обаче е да съхраня себе си и емоцията си.

Какво ви казват приятелите?
Че по-малко се усмихвам.

А вие какво искате да кажете на перничани
преди празника?
Най-голямото ми желание е Перник да стане удобно и комфортно
място за живеене. Перничани започнаха
да се връщат да работят тук, вместо да ходят в столицата, а това ме радва.