ЯНАКИЕВА: БУРНОТО РАЗВИТИЕ НА ПЕРНИК НЯМА КАК ДА НЕ СЕ СЛУЧИ
Близостта до София и усилията ни да развиваме индустрията са гаранция за нашия успех, казва градоначалникът
-Госпожо Янакиева, как Перник посреща своя петнайсети пореден празник?
-Тази година Перник посреща празника с повече придобивки за гражданите. Градската ни среда значително е променена и за това говорят всички хора, които пристигат тук За перничани това може би , стана ежедневие и не ги впечатлява, но всеки, който е посетил града ни през последните месеци, отчита разликата. За това говорят и централният площад, и фонтани ; те, които бяха възстановени.Рехабилитирахме доста улици, в това число вътрешноградската магистрала, която е готова за празника на града. Тук трябва да спомена новоразкритите места в детските градини. За 19 октомври имаме готовност да открием още нови групи в Дивотино и в СОУ „Св. Климент Охридски”.Миналата седмица открихме две нови яслени групи в кв. „Димова махала”. Около 200 са новите места за децата на Перник само в градините и 80 са в яслите. Това са все придобивки за перничани, които в една или друга степен решават техните проблеми.
-Кое събитие определяте като най важно?
-Безспорно това е удостояването на перничани с честта да получат частица от мощите на свети Иван Рилски. То е важно за нашата духовност, за всеобщото ни желание за благоденствие и здраве. Вероятно мощите на светеца имат чудотворно въздействие, но е много важно да свършим работата си по отношение възпитанието и подготовката на младите хора. Ония събития, с които ставаме известни в черните хроники,съвсем не са най доброто, което трябва да се случва на перничани, особено на младите хора. Затова ни предстои много работа.Първите неща, които се опитахме да направим, като ангажираме вниманието на младежите, бяха лятната археологическа експедиция „Кракра”, различните форми на работа в младежките домове, двореца на културата, Обединения детски комплекс, но явно те не са достатъчни. За в бъдеще тази грижа ще продължава да стои на вниманието ни. Разчитам много и на младежкия съвет, защото никой по-добре от самите младежи не може да дефинира тези проблеми и да подскаже верните пътища за решаването им. Пак повтарям частицата от мощите на свети Иван Рилски сигурно има чудодейно въздействие, но няма да бъде достатъчна, за да станат подобри перничани.И най-вече младежите на Перник да бъдат по-спокойни и позитивни в поведението си.
-Неотдавна Вие предрекохте, че бурното развитие на Перник няма как да не се случи. Какво Ви кара да твърдите това?
-Аз продължавам да мисля така, въпреки че тежката криза се отразява и на Перник, и на цялата страна. Бурното развитие на Перник няма как да не се случи. Фактът, че сме толкова близо до София, че сме разположени на кръстопът и че общината създава условия за развитие на индустрията всичко това работи в наша полза. това са все обективни фактори, които подкрепят моето твърдение. Преди година и половина виждах как нещата се случват, но за съжаление кризата ни спря. Дано по-бързо инвеститорите се освободят от страховете си и да имат възможност да инвестират. Няма как те да не дойдат в Перник. Предимствата са твърде много, за да пренебрегнат града ни. Освен това Перник разполага и с материалната база, и с човешкия ресурс. Свидетели сме на финала на изпълнението на проекта за довеждащата инфраструктура за индустриалната зона и сериозно заявените интереси от страна на чужди инвеститори. Надявам се, че ще успеем да ги финализираме положително.Кризата ще отмине, тя не може да продължава вечно. Аз съм оптимистично настроена, даже ние продължаваме да работим и се надявам в скоро време да има и конкретни резултати за индустриалната зона. Работим последователно за намиране на бизнес партньори, които да инвестират в бизнес парка с реално строителство на производствени мощности.
-Какви заявки има?
-Южнокорейската фирма „Чойс” иска да закупи земя, за да прави предприятия за екологично чисти храни. Обикаляйки района около зоната, видях, че там има доста терени, които са бивши минни разработки, така че можем доста да разширим територията на индустриалната зона и да дадем още повече възможности. Хубавото е, че с изпълнението на проекта за довеждащата инфраструктура и с реализацията на проекта за изграждане канализацията на кв. „Калкас” напълно решаваме проблема с инфраструктурата. Очаквам, че и собственици на терени в близост също ще се активизират в построяването на съответните обекти, за които са предназначени. Има и български фирми, които проявяват интерес към тези имоти.
-Как се справя общинската управа в Перник в условия па икономическа и финансова криза и къде най-силно се усещат негативите?
-Усещат се навсякъде, но най-силно рефлектират при бизнеса. Проблемите, които има бизнесът, се усетиха и в общината. Пример за това са приходите, които влизат в бюджета. На 50% са паднали събраните такси от услуги, които извършва общината. На 50% са занижени и приходите от таксите върху продажби на недвижима собственост. Това са все показатели, че кризата се отразява най-вече върху материалния сектор. Част от политиката на общината е да не се разделя със собствеността си на ниски цени в период на криза на пазара на недвижими имоти. Ще търсим други възможности, за да компенсираме липсите от този приход. Вариант за компенсиране е да търсим възможности по различни проекти и програми. В момента се изпълняват доста проекти, други вече са приключили. Очакваме възстановяване на средствата, за да можем да поемем други разходи в общината. Имало ли е моменти, в които сте мечтали нещата в Перник да се случат изведнъж, като с вълшебна пръчица? О, не! Аз съм реалист и ясно си давам сметка, че това не може да стане. Всичко, което се случва в Перник, надявам се за добро, се случва след много усилия от страна на общинския екип, след много работа от страна на партньорите, с които работим, и е резултат на много похабени нерви и време.Не винаги всяка инициатива може да бъде със 100% успех. Все пак нека не забравяме, че това лято перничани получиха своя стадион. Надявам се, че съгражданите ми се гордеят и като погледнат към крепостта „Кракра”, както и с ония малки придобивки които ги има в гючти всички квартали. Зад тях стоят време, средства и усилия.
-Появиха се иронични писания в електронните сайтове за бъдещия университет в Перник. Какво ще им отговорите?
-Да, в Перник ще има университет! Ако някой завижда на града, че ние полагаме усилия, за да реализираме проекта за първия частен Европейски политехнически университет в Перник, това е негов проблем, не наш. Налице е материалната база, както и акредитацията на ВУЗ-а Процедурата трябва да продължи в следващите две стъпки. Надявам се това да стане, защото България е член на ЕС и бизнесът има свободата и правото да реализира инициативи по правилата и в тази сфера, защото образованието също е вид бизнес. Въпросът е многоаспектен ВУ3ът ще предложи хубави специалности и освен към пернишките младежи той е насочен и към съседните нам европейски държави. Предвижда се обучението да бъде двуезично на български и английски език. Убедена съм, че Перник ще стане университетски град. По информация на парламентарния секретар на МОМН докладът за университета е подготвен и предоставен в министерствата за съгласуване.
-Какво е Вашето пожелание към перничани по повод Деня на града?
-Перничани да бъдат здрави, да благоденстват, да се гордеят с града си, с това, че имаме традиции, духовност и бъдеще, и да бъдат хора със самочувствие!
-Каква е мечтата Ви като кмет?
-Две от мечтите ми вече са постигнати. Перник бе удостоен с голямата чест да получи частица от мощите на св. Иван Рилски. Това се случи на 17 октомври. Възстановихме Стадиона на мира и ФК „Миньор” вече домакинства на собствен терен. Другата ми мечта е да възстановим театъра и средновековната крепост „Кракра”. Надявам се това да стане в рамките на оставащите две години.
-Как се справяте с трудните моменти, които, вярвам, никак не са малко? Не давате вид, че напрежението Ви влияе.
-Аз имам немалък опит. Почти 15 години съм в активна позиция, която ме натоварва с обществена отговорност и вземам решения в изпълнение на тези отговорности. Срещите с хората никога не са ме притеснявали, въпреки че при мен идват и много хора с проблеми, които нямат никакво решение, тъй като действащите закони в държавата не позволяват това. Достатъчно търпелива съм да ги изслушам и да им кажа и „не”, когато трябва, дори с риск да ми се разсърдят. Удовлетворението от това да видя, че има резултати от работата ми, е мотивиращо и ми дава основание за самочувствие.То поддържа тонуса ми.