Туристически маршрути в Пернишка община

Територията на община Перник е разположена между планините Витоша, Голо бърдо и Люлин и разполага със забележителни природни дадености и богато културно-историческо наследство. Тя обхваща пернишката  котловина с горното поречие на  река Струма, част от националния парк Витоша (обявен 1934 г.) и ботаническия резерват Острица (обявен 1943 г.). От тук минават международните пътища София–Солун и София–Скопие. Изградени са няколко туристически хижи, курортен център с минерална вода в с. Рударци и язовири в селата Студена, Мещица, Ярджиловци и Лесковец. Съчетаването на тези дадености задоволява интереса на всички туристи и дава възможност за пълноценна почивка.

І. ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ

  1. Перник – с. Църква – с. Рударци – с. Кладница – хижа Селимица

 

А) ПЕРНИК – Средновековната крепост Кракра, Исторически музей – Перник, Минен музей, Дворец на културата

Б) квартал Църква – Тракийско светилище ІІ-ІV век, консервирано и частично реставрирано. Намерените находки при археологическите разкопки разкриват различни страни от културата и бита на тракийското население. Най-ценни са мраморните оброчни плочки и статуетки на тракийския конник и здравоносните божества, които се съхраняват в Исторически музей – Перник.

В) с. Рударци – отстои на 14 км от Перник, има редовни автобусни връзки с Перник и София. В селото има два открити басейна с минерална вода 29 градуса и добре изградена инфраструктура.

Г) с. Кладница – на изток от селото се намира кладнишкият манастир “Св. Никола”. В манастирската църква има стенописи от Константин Геров. Над манастира са запазени останки от средновековно градище.

Д) х. Селимица – построена 1930 г., водоснабдена и електрифицирана, разполага с около 40 легла и столова. От нея води маркирана пътека за Черни връх и хижите Острица и Рудничар. В околността на хижата има добре поддържан парк.

  1. Перник – х. Славей – х. Кралев дол – с. Кралев дол

 

Пешеходният маршрут започва от профилакториума на град Перник, докъдето се стига с автобус № 2. Пътят  до хижа Славей е 1 час.

А) хижа Славей – разположена под връх Ранчово градище в планината Голо бърдо. Има 45 места, столова и туристическа кухня. Хижата е водоснабдена и електрифицирана. Интересни за посещение са близките местности Ранчово градище и Белите кладенци. На връх Ранчово градище има останки от средновековна крепост с размери 130 м – 100 м, която е охранявала входа на планината откъм север.

Б) хижа Кралев дол – предлага добри условия за почивка, водоснабдена и електрифицирана. До нея може да се стигне от с. Кралев дол с кола. На 1 час северозападно от хижата е ботаническият резерват Острица. Той обхваща територия около 800 дка и е обявен за резерват през 1943 г. В него са регистрирани над 300 вида редки растения. Тревната растителност там е най-голямото му богатство. Някои от растенията са рядко срещани – урумово лале, българско карамфилче, гръцко плюскавче, сръбско звънче и др.

  1. с. Боснек – пещЕрата Духлата – местността Живата вода

а) с. Боснек – разположено в полите на Витоша, на 26 км от град Перник. В околностите на селото се намират останки от древността, повечето от които са свързани с разработването на рудните находища. Най-интересна е тракийската крепост, градена от ломен камък с дебелина 1.50 м – 2 м. В крепостта има светилище, свързано с култа към слънцето.

Б) Пещерата Духлата – най-дългата известна пещера в България. Общата дължина на подземните галерии достига 18 км, разположени на 7 основни нива, с 6 подземни реки и потоци. Това е най-сложният пещерен лабиринт у нас, който представлява забележителна плетеница от тесни ходове, огромни зали и реки. Подземният карст в района около селата Боснек и Чуйпетлово е много добре развит. Познати са над 30 пещери и пропасти. Пешеходни туристически пътеки свързват тези южни дялове на Витоша с Черни връх. Районът е част от обиколния маршрут на Витоша за 24 часа.

В) м. Живата вода – природен феномен. В скалата от неизвестен майстор е издялана глава на крокодил, от ноздрите на който бликат обилни струи вода. Местността е посетена преди 300 години от турския пътешественик Евлия Челеби. Възхитен от нея, той оставя следното сведение: “Бистра и сладка вода блика от една гладка, лъскава, стръмна скала”. Тази чешма през ХVІІ век е наричана “чешма на щастието” поради това, че давала само на “праведните” да пият вода от нея, а на “грешниците” отказвала.



������ � Svejo