ПЕРНИК – ХИЛЯДОЛЕТНО СЕЛИЩЕ, МНОГОВЕКОВЕН ГРАД

I. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ на територията на Община Перник.

1. Перник – кв. Изток, Хокейна площадка – раннонеолитно селище от началото на VI хил.пр.Хр. – четири селища едно върху друго, от 58-57 в. ВС. Жителите му са носители на особена култура, разпространена на територията на Горна Струма. Проучвано от М.Чохаджиев 1975 – 1976г.

2. Кракра. Хълмът е заселен за първи път в края на VI хил.ВС в края на новокаменната епоха. През каменномедната епоха там е имало изключително богато селище. Животът на хълма продължава непрекъснато от средата на V хил. ВС до края на ХII в. През елинистическата епоха IV в. там е изградена грандиозна крепост. През средновековието Пернишката крепост е е една от най-важните крепости в България след Търновската и наравно с Червенската. Играе изключителна роля в отбраната на Първата Българска държава във войната й с Византия в началото на ХI в. Крепостта е проучвана от Й.Чангова 1960-1979г. и е реставрирана. От 06.04.1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение. Богата колекция от монетни находки, каменни, костени и метални оръдия на труда, земеделски и дърводелски сечива, предмети, свързани с рударството и металургията, керамика и др. се съхранява в Исторически музей – Перник.

3. Тракийско светилище – кв. Църква, м. Мангър, на левия бряг на р.Рударщица – II – IV в. Посветено на здравоноснитие божества – Асклепий и Хигия. Външно е оформено с стила на гръко-римското храмово строителство. Богата колекция от оброчни плочки на тракийския конник, Асклепий и Хигия, се съхранява в ИМ – Перник. Разкопки В.Любенова. От 01.12.1972 г. обявено за паметник на културата с национално значение.

4. Римска вила в с. Кралев дол – III-V в., в типичния стил “Рустика”, с обширен вътрешен двор и стопански и жилищни помещения около него. Разкопки 1966 г. под ръководството на В. Найденова. Паметник на културата с местно значение.

5. Римска вила в кв. Бела вода – в типичния стил “Рустика”, с обширен вътрешен двор и стопански и жилищни помещения около него. Находките се съхраняват в Исторически музей – Перник. След проучване на обекта е засипан с решение на комисия. В момента се намира под трасето на жп линията Перник – Радомир.

6. Военно-охранителен, производствен и търговски център в мах. Арбанас край Радомир. Находките се съхраняват в Исторически музей – Перник.Проучен от Венеция Любенова.

II. ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ И СЪБИТИЯ

1. VII – ХI в. – Перник е икономически, военен и културен център в югозападните български земи. Селището Перник се присъединява към Първата българска държава след договора от 816 г. Славата му е свързана най-вече с болярина Кракра Пернишки, оказал решителна съпротива на ромеите в нач. на ХI в.

2. Края на ХII в. крепостта е разрушена, но селището продължава да съществува. Значението му намалява и неговият блясък не достига степента на Средновековието.

3. ХIХ – ХХ в. – От земеделско и скотовъдно селище Перник се превръща в значим център на минното дело, металургията и машиностроенето. Засилва се развитието на търговията и банковото дело:

– 1891 г. – Приет законът за мините и открит първият рудник на “Държавна мина Перник” в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради. Постепенно центърът на селището се премества от “Вароша” около новото минно селище.

– 1893 – Откриването на жп линията Перник-София дава нов тласък за развитие на село Перник. Жп гарата е построена 1927 г.

– 1895 – В Перник светва първата електрическа крушка в България.

– 1899 – Построена е първата електроцентрала в България. Използвана за осветление на пресевната фабрика и района около нея.

– 1903 – Обявяване на Св. Иван Рилски за покровител на миньорите. Честван първият минен празник.

– 1906 – Първата масова политическа стачка на индустриалния пролета-риат в България.

– 1911 – На 27.II. е основана минната потребителна кооперация “Съгласие”, регистрирана 1912 г. Първоначално е открит един колониален магазин и един склад за брашно, но постепенно са открити и манифактурен магазин и гостилници.

– 1918 – Влиза в експлоатация Централа 3000 V.

– 1919 – За пръв път в България е въведен 8-часов работен ден, извоюван от пернишкитеработници.

-1920 – Осветена минната църква “Св. Иван Рилски” .

– 1921 – През декември е учредена Пернишката популярна банка (59 учредители). Целта й е да отпуска заеми на своите членове, да доставя стоки и осигури продажбата им. Откриват се и първите занаятчийски и потребителни кооперации.

– 1924 – Преместване на работилниците на Машинна служба в нова сграда. След 1948 г. – самостоятелен машиностроителен завод “Струма”.

– 1925 – Приет е законът за мините и мините във Владайско-Мошинско-Пернишката котловина са обявени за ДЪРЖАВНО АВТОНОМНО-ТЕХНИЧЕСКО ПРЕДПРИЯТИЕ.

– 1926 – Утвърдени проекти от Административния съвет на мината за канализация и за строеж на група жилища в квартал “Твърди ливади”. Завършени до 1928 г. Жилищният комплекс “Твърди ливади” е първият съвременен работнически квартал в България и от 1994 г. е обявен за паметник на културата с местно значение.

– 1928 – Завършени минна амбулатория, баня, стадион с гимнастически салон (Стадионът е преустроен 1951 – 1954 г.) .

– 1929 – На 18.VI. ХХII ОНС приема Закон за обявяване на Перник за град. С Указ N 402 от 26.06.1929 г. Пернишката селска община е обявена за градска.

– 1930 – Завършено строителството на Пернишката градска общинска сграда (Днес в нея се помещава БТК и Пощенска банка).

– 1931 – Започва павирането на градските улици (До тогава е извършено шосирането).

– 1931-1934 – Строеж на стъкларската фабрика “Кристал”.

– 1932 – Завършена е сградата на Минната дирекция.

– 1932 – Положен е основният камък на градските хали.

– 1933-1938 – Строителство на сградата на Популярна банка – Перник.

– 1934 – Влиза в експлоатация Брикетна фабрика (След 1953 г. – към ЦОФ).

– 1937 – На 01.11. е осветен градският водопровод. (Проучвания и работа по водоснабдяването започват от 1918 г.)

– 1950 – Колектив от “Главпроект” започва изработването на общ градоустройствен план на Перник.

– 1951 – Влиза в експлоатация ТЕЦ “Република”.

– 1951 – Започва строителството на Металургичния завод “Ленин”, пуснат в експлоатация на 05.11.1953 г.

– 1953 – Открит язовир “Студена”.

– 1953 – Завършена Пощенската палата в центъра на Перник.

– 1960-1964 – Открити: Завод за токоизправители,

Завод за заваръчни машини,

Завод за феромагнити.

– 1968 – Строителство на Градския универсален магазин /ГУМ/.

– 1969 – Открит заводът за специални стоманени профили “Бл.Попов”.

– 1972 – Завършени хотел “Струма” и Дома на синдикатите.

– 1978 – Завършена сградата на днешната община.

– 1982 – Изграден и оформен днешният център на Перник.

– 1994 – Построена сградата на Обединена българска банка (ОББ).

– 1999 – Перник обявен за областен център.

II. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

– 1894 – Към мината е открита амбулатория и аптека. През 1886 г. е построена сградата на амбулаторията (Сега в тази сграда се намират канцелариите на Исторически музей – Перник). От 1899 г. е назначен първият лекар.

– 1915 – Открита Пернишката общинска здравна служба (амбулатория). Първоначално тя се помещава в частна къща (една стая), а през 1930 г. е настанена в новопостроената сграда на Общинското управление.

– 1923 – Завършена сградата на Минната болница. След 1939 г. – нови разширения.

– 1956 – Открита новата сграда на градската болница. (След 1959 г. – Окръжна, а след 1973 г. – обединена с Минната болница в Окръжна работническа болница “Рахила Ангелова”).

– 1951 – Открит Профилакториум (В нова сграда – от 1959 г.).

III. РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И КУЛТУРАТА

– 1902 – На 11.V. е учредено Минното читалище. Уставът утвърден и започва активна дейност през 1903 г.

– 1903 – На 1.IХ. е открито е минното първоначално училище. (До тогава в Мошино и в района на днешното училище “Кирил и Методий” е имало общински селски училища). От 1907 г. учебните занятия на минното училище “Св.Иван Рилски” се водят в нова сграда. По-късно към минното училище са открити клонове в “Куциян” и “Хумнидол”.

– 1906/1907 – В селското училище е открит прогимназиален клас и така в Перник се поставя началото на класно училище (прогимназия).

– 1921/1922 – Към прогимназията е открит първият гимназиален клас. От 1924 г. прогимназията и гимназията се преместват в нова сграда. От 1930 г. гимназията се отделя от прогимназията.

– 1918/1919 – Първите представления на театъра. Това е първият в България работнически театър. След 1935 г. – Работнически театър “Миньорски подем”. На пернишка сцена играят известни артисти като Владимир Трендафилов, Петър Кючуков, Михаил Танев, Лазарина Георгиева, Анка Стойкова и др. Гостуват Адриана Будевка, Васил Кирков, руският Театър МХАТ с Н. Масалитинов (1924 г.).

– 1928 – Основан хор към музикалното дружество. (След 1946 г. – хор “Темелко Ненков”.)

– 1939/1940 – Открита е нова модерна училищна сграда (днес IХ-то училище), в която започват занятия градската прогимназия и квартално минно училище.

– 1942/1943 – В Перник е преместено минното отделение на Средното техническо училище-София. От 1945/1946 г. то става самостоятелно училище.

– 1946 – Започва строителството на нова училищна сграда (днес гимназия “Хр.Смирненски”). Част от сградата е завършена 1951 г.

– 1953 – Създаден Историческият музей в гр. Перник

– 1955 – Завършена сградата на днешния Минен техникум.

– 1955 – Създадена Градската библиотека. (След 1959 г. – окръжна библиотека).

– 1957 – Открит Дворецът на културата. (Първата копка е направена на 15.07.1953 г.).

– 1959-1968 – В Перник са открити:

– Техникум “Юрий Гагарин”,

– Икономически техникум,

– Техникум по металургия,

– Средни професионални технически училища по: машиностроене, индустриално строителство, облекло и обществено хранене.

– 1965 – Проведен първият национален фестивал на кукерите и сурвакарите, в последствие обявен за международен.

– 1973 – Открита експозицията на Историческия музей в гр. Перник

– 1982 – Открита сградата на днешния Център за работа с децата.

IV. СПОРТ

– 1902 – Основано туристическо дружество

– 1906 – Основано Ловно дружество

– 1911 – Основано колоездачно дружество

– 1923 – На 30.09. е учреден Минен спортен клуб, който от 01.09.1924 г. е преименуван в Гимнастическо дружество “Юнак”.



������ � Svejo