Митко Янев – от 27 март 1959 до 28 февруари 1966 г.

Председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет от 27 март 1959 до 28 февруари 1966 г.

С Указ № 29/22 януари 1959 г. на Президиума на Народното събрание е извършено ново административно деление, с което гр. Димитрово става център на новосъздадения едноименен окръг. В състава му са включени бившите Димитровска, Радомирска и Трънска околии и самостоятелните градски общини Димитрово и Брезник.

С Указ № 21 / 16 януари 1962 г. на Президиума на Народното събрание гр. Димитрово е преименуван на Перник.На 25 юли 1964 г. е прието 31 Постановление на Министерски съвет за подобряване хигиенните условия в Перник, намаляване на вредните емисии в атмосферата и замърсяването на водите.

На 5 март 1963 г. на специална сесия на ГНС е приет новия градоустройствен план на Перник, с който да се решат както огромните жилищни проблеми на града, така и да се създадат предпоставки за неговото благоустрояване /през 1964 г. едва 28% от улиците са павирани или асфалтирани, преобладават стари едноетажни жилищна сгради и др./. С този градоустройствен план се предвижда едропанелно жилищно строителство в кварталите “Иван Пашов”, “Мошино” и “Ленин” /сега “Изток”/, като по този начин населението в последните два квартала се очаква да достигне 40 000 души. На гражданите са предадени повече от 1 500 апартаменти, изградени са първите високи / 7-, 8- и 9-етажни/ жилищни блокове в кв. “Девети септември” /”Монте Карло”/, по улиците “Димо Хаджидимов” /”Петко Каравелов”/ и “Кракра”, жилищните блокове по протежение на ул. “Агаин” /сега пл. “Кракра”/, на които за пръв път в страната е положена облицовка от цветни стъклени плочки, с което на сградите се придава уникален характер и те допринасят за преобразяване на градския център.

Извършено е покриването на р. “Струма” в централната част на града, с което е завършено строителството на Ларгото с красив фонтан и много зелени площи. Построени са три училища и три детски градини, Дом на металурга и кино “Кракра” с 675 места, Комбинат за битови услуги, обществена баня в кв. “Ленин” и др. по-малки обекти. Според новоприетия градоустройствен план е необходимо да се благоустроят 2 024 500 кв. м площ, като до края на 1965 г. са благоустроени 841 900 кв. м.

Според плана е необходимо построяването на 150 190 м канализация, като до края на 1965 г. са построени 32 000 м. Завършено е строителството на главния колектор, чрез който фекалните и част от индустриалните води се извеждат извън рамките на града. За решаване на острите нужди на града от питейна вода с Разпореждане № 372 / 5 декември 1964 г. започва проектиране, а през 1965 г. и изграждане на яз. “Лобош”, който да снабдява с вода промишлените предприятия в Перник, Темелково /сега Батановци/ и Радомир. През 1964 г. са построени два резервоара по 400 куб. м, които да захранват с питейна вода живеещите във високите части на града.

Създаден е залесен пояс, който свързва Градския парк с местността “Кракра”. Изградени са спортни комплекси в кварталите “Ленин” и “Димова махала”. В експлоатация влиза спортната зала “Кракра”. Увеличени са 2 пъти броя на автобусите в градския транспорт, броя на градските маршрути е 11.

През 1960 г. се създава Окръжна печатница. С постановление № 116/5 май 1960 г. се създава Завод за токоизправители. На 3 май 1964 г. започва работа Завод за феромагнити, а през м. март 1965 г. влиза в експлоатация Завод за заваръчни машини “Кракра”.

На 14 януари 1966 г. на стадион “Миньор” е проведен “Зимен карнавал”, в който участват сурвакарски групи от 16 села на Пернишки окръг, както и групи от гр. Разлог, Благоевградски окръг, с. Сушица, Пловдивски окръг, с. Лисичево, Пазарджишки окръг, с. Бобошево, Кюстендилски окръг и с. Волуяк, Софийски окръг.

През 1962 г. е основана Литературна група-Перник, а на 8 октомври 1965 г. е учреден Клуб на културните дейци-Перник с секции по журналистика, изобразително изкуство, архитектура, музика, кино- и фотоизкуство, литература и театър.
През 1965 г. населението на Перник е 75 840 души /39 271 мъже и 36 569 жени/.



������ � Svejo