инж. Емил Рангелов Иглев – от 6 юли 1971 до 31 май 1976 г.

Председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет от 6 юли 1971 до 31 май 1976 г.

Роден на 15 февруари 1935 г. в Перник. През 1953 г. завършва Техникума по минна промишленост и металургия и през същата година постъпва на работа в новоизграждащия се Металургичен завод. През 1954-1959 г. е студент в Московския институт за стомани и сплави. От 1959 до 1966 г. /с прекъсване от 1962 до 1964 г., когато отбива военната си служба/ работи в Металургичен завод “Ленин” последователно като началник смяна, старши инженер-изследовател, началник “Планово-разпределително бюро”. От 1966 до 1969 г. е завеждащ отдел “Промишлено-стопански” в Градския комитет на БКП-Перник. През 1969-1971 г. преминава следдипломна квалификация във Висшата партийна школа при ЦК на КПСС в Москва. В периода 1976-1987 г. работи в отдел “Промишлено-стопански” на ОК на БКП-Перник, като от 1985 г. е негов началник. През 1988-1992 г. е директор на Контролния блок на Държавна фирма “Стомана”-Перник. От 1992 г. е пенсионер. Почетен гражданин на Перник.

Най-важното през двата мандата е реализирането на 31 /от 1964/ и 15 /от 1970 г./ Постановления на Министерския съвет за хигиенизирането и благоустройството на Перник. Благодарение на отпуснатите целеви финансови средства се осъществява електрификацията на ж.п. транспорта в града, поставени са механични и ел. филтри на повечето от изхвърлящите вредни емисии в атмосферата фабрични комини, монтирани са пречиствателни станции за отпадни води. Разширява се централната топлофикация, ТЕЦ “Перник” преминава от използване на въглища към мазут. Извършена е рекултивация на повредените от минните работи терени. Благодарение на извършените работи Перник от първи през 1969 г. по замърсеност град в България през 1974 г. е на тридесето място в тази класация.

Основно място заема и работата по актуализацията на общия градоустройствен план – отхвърлане идеята за изваждане от регулацията на града на кварталите “Драгановец”, “Байкушева махала”, “Рудничар”, Тева” и др. под предлог, че са разположени върху обрушени минни терени, и на тяхно място да се създадат зелени площи. В рамките на града през 1971 г. е включено като квартал тогавашното село Даскалово /Църква/. През 1974 г. вътрешно-градска магистрала и започва строителството на транзитна магистрала, която трябва да изведе извън рамките на жилищните квартали автомобилния поток София-Кюстендил. За компенсиране на отчуждените терени са изградени 144 апартамента в кв. “Иван Пашов”.

Извършена е ревизия на градоустройственото решение на централното градско ядро. Освободени са терени за строителство на Съдебна палата, Пионерски дом, нова сграда за Пернишкия клон на БНБ, Мемориален комплекс за борбите на пернишките миньори, Стоматологична поликлиника. Определен е терен за изграждане Мемориален комплекс на загиналите за свободата на България от Пернишки регион, но от него е изграден само паметникът на Кракра Пернишки. Той е дело на скулптора Ангел Жиров и е монтиран на 1 юли 1975 г. Започнато е изграждането на представителна спортна зала “Миньор” с 2 000 седящи места, която става арена за бляскави победи на женския баскетболен отбор “Миньор” в национални и международни прояви.

През 1973 г. е извършена реконструкцията на бившия Минен театър, като в него са разположени експозиционните зали на Окръжния музей. През януари 1974 г. е проведен V Национален фестивал на сурвакарските и кукерските игри, а през същата година е изграден Камерен оркестър “Орфей”.

През 1975 г. населението на града е 87 506 души /44 254 мъже и 43 252 жени/.



������ � Svejo