инж. Борис Никифоров Чолев – от 1 юни 1976 до 30 юни 1985 г.

Председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет /от 1 април 1979 г. Общински народен съвет/ от 1 юни 1976 до 30 юни 1985 г.

Роден е на 15 април 1931 г. През 1949 г. завършва Пернишката гимназия. В периода 1949-1951 г. работи в ЦОФ. През 1957 г. завършва ВМЕИ-София със специалност “Ел.мрежи, станции и подстанции”. В периода 1957-1966 г. работи в ДМП “Г. Димитров” последователно като старши инженер, зам.началник цех, началник ел.район и главен енергетик. От 1966 г. е началник конструкторско бюро в Завода за токоизправители, а от 1974 директор на завода. От май 1975 до избирането му за председател на ИК на ГНС е зам. генерален директор на ДСО “Респром”-София. От 20 май 1985 г. е Председател на Окръжния /от 1 януари 1988 г. Общински/ комитет за държавен и народен контрол до пенсионирането си през 1990 г. Собственик е на фирма за измервания безопасността на ел.мрежи и съоръжения, за квалификация на работещите с ел.съоръжения и спазване изискванията на законодателството по охрана на труда.

Неразривно свързан със спорта. През 1947 г. втори на дълъг скок на национално средношколско първенство. От 1957 г. се занимава с алпинизъм и туристическо ориентиране. От 1960 до 1967 г. непрекъснато републикански първенец по ориентиране. През 1984 г. участва в изкачване на вр. Матерхорн в Алпите. Дългогодишен председател на ТД “Кракра Пернишки”.
Почетен гражданин на Перник. Носител на “Народен орден на труда” от 1974 г.

По време на трите му мандата е направено много за благоустрояването както на града, така и за съставните села. На 28 юли 1979 г. е приет нов общ градоустройствен план. Завършена е сградата на ОНС-Перник / сега в нея са настанени Областната и общинската управи/, премахнат е ж.п. надлез непосредствено до завод “Струма” и е облекчено движението, завършен е обходния маршрут “Север”, извършена е реконструкция на водопроводната мрежа и са асфалтирани улици в кварталите “Изток”, “Драгановец”, “Байкушева махала”, в много от съставните села, разширена е ул. “Струма”, подобрено е водоснабдяването на съставните села. През 1982 г. тържествено е открит мемориала “Борбите на пернишките миньори против капитализма” и е завършено оформянето на централния градски площад, предадени са за експлоатация сградите на Пионерския дом /сега Център за работа с деца/, Х-то основно училище с 28 класни стаи. В експлоатация са въведени обходните магистрални участъци Даскалово-Студена и Даскалово-Хумни дол, с което е изведена голяма част от автомобилния поток извън жилищните квартали. Разраства се жилищното строителство за задоволяване нуждите на увеличаващото се население – построени са жилищни блокове с обща разгъната площ над 38 000 кв. м в кварталите “Изток”, “Мошино”, “Тева”, “Иван Пашов”, “Проучване”. Топлофицирани са по-голяма част от жилищните блокове в кварталите “Мошино” и “Изток”. Подобрено е търговското обслужване с откриване на повече от 40 нови магазини и 3 супермаркети.

През 1982 г. се поставя началото на честване “Ден на града” на 19 октомври, като продължение традицията на Минния празник. През 1977, 1980 и 1985 г. са проведени VI, VII и VIII Национален фестивал на сурвакарските и кукерските игри. В рамките на фестивала през 1980 г. е проведена Национална изложба-конкурс за детски рисунки със сурвакарска и кукерска тематика. На този фестивал е отбелязано най-голямо участие – 27 мъжки и 8 детски групи от Пернишки окръг и 36 групи от 17 окръга на страната, като броя на участниците надхвърля 3 000. На фестивала през 1985 г. за първи път има международно участие – пристигат карнавални групи от Унгария и Чехословакия.

През 1979 г. в чест на 50-та годишнина от обявяването на Перник за град по северния склон на Голо бърдо е пусната в експлоатация първата в България изкуствена ски писта за целогодишно използване. Тя е оборудвана със ел. осветление и два ски-влекове.

През 1985 г. населението на Перник е 94 460 души /47 166 мъже и 47 194 жени/.



������ � Svejo